Д-р Елица Енева: От първия момент, в който влязох в операционната, усетих, че това е моето място
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елица Енева приключва образованието си в Медицински университет - София. Веднага след дипломирането си през януари 2018 година става специализант по хирургия към Клиниката по хирургия на УМБАЛ " Софиямед " под управлението на доктор Сергей Сергеев.
Има многочислени участия в национални и интернационалните конгреси и образования. Членува в Българския лекарски съюз и Европейското сдружение по ендоскопска хирургия.
Д-р Енева, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис? Допринесоха ли с нещо фамилията и учебното заведение за този Ваш избор?
Избрах медицината като професионален път с помощта на фамилна другарка на родителите ми – доктор по правосъдна медицина. Тя разказваше за работата си с такава пристрастеност и увереност, че ме възпламени по тази специалност. Помня какъв брой мощно ме впечатли нейният взор към медицината – като нещо доста повече от просвета. Този първи подтик се трансформира в фантазия, а с времето и в цел, на която се отдадох напълно.
Коя бе повода да се насочите към хирургията?
Честно казано, не дадох късмет на никоя друга компетентност да ме заинтересува същински. От първия миг, в който влязох в операционната по време на първия ми летен стаж, усетих, че това е моето място. Видях, че медицината е композиция от научна точност, динамичност и опция за действително, очевидно влияние върху живота на пациентите. Това ме задържа и ме стимулира да се развъртвам точно в тази област. Още повече, че изгубих доста безценен за мен човек от рак и това прекарване ми даде още по-силна мотивация да оказвам помощ на други хора да не изпитват същата болежка и загуба.
Искам да направя всичко допустимо пациентите ми да имат шанса да запазят своите близки и да продължат да им се радват допустимо най-дълго време.
Кои са Вашите най-хубави учители в специалността – тези, които са съдействали най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Всеки човек, сътрудник, наставник и шеф, с който съм работила и комуникирала, ми е дал нещо скъпо. Не мога да изброя всички, тъй като пожертвам да пропусна някого, само че не мога да не загатна доктор Сергей Сергеев, който беше началник на моята специализация по хирургия – ослепителен хирург и човек с основно Ч. Също по този начин и доктор Миряна Сечанова, началник на Центъра за болести на млечните жлези, с която работим интензивно през последната година.
Въпреки това смятам, че най-хубавият преподавател в здравната специалност е самата процедура – пациентите, другите клинични обстановки, човешките истории, болката, насъбраният опит и от време на време разочарованията. Това са факторите, които най-силно способстват за професионалното и личностното израстване.
Разкажете за първите си стъпки в клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Софиямед “.
През 2015 година започнах работа в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Софиямед “ до момента в който към момента бях студентка по медицина. Динамиката на работата, колективът и атмосферата в клиниката ме впечатлиха мощно. Когато след завършването ми получих опция да специализирам тук, без съмнение я одобрих. Вече съвсем 10 години работя и се развъртвам професионално в тази среда, която ми дава голям брой провокации и благоприятни условия за рационализиране.
Водим този диалог на Международния ден за дейности във връзка с женското здраве. Как приемате тази идея като млад хирург, който търси своето професионално развиване тъкмо в област, която е обвързвана със здравето на дамата – мамологията?
Международният ден за дейности във връзка с женското здраве е значим мотив да се фокусираме върху смисъла на профилактиката, ранната диагностика и качественото лекуване. Като млад хирург и като част от , усещам огромна отговорност и ентусиазъм да способствам за подобряването на здравето на дамите. То изисква освен медицински познания и умения, само че и емпатия и схващане към прочувствените и обществени аспекти, които постоянно съпътстват болесттите на млечната жлеза. За мен тази идея е освен професионален път, само че и персонално предопределение, което ме стимулира да не преставам да се развъртвам и да оказвам помощ на пациентите си да водят по-здравословен и пълностоен живот.
Вече имате усещания от контакта си с дами от всички възрасти – каква пациентка е актуалната българска жена – уплашена и уплашена или смела и виновна?
В ежедневната си процедура срещам дами от всички възрасти и всяка от тях носи своята история, своите страхове и очаквания. Съвременната българска жена постоянно е подложена на стрес и терзания, само че в това време е извънредно смела и виновна. Тя се бори за своето здраве и за здравето на околните си, търси поддръжка и информация, с цел да взима най-хубавите решения. Вярвам, че с вярната грижа и внимание всяка жена може да преодолее страха и да продължи напред с убеденост.
Кое най-голямото задоволство, което Ви носи работата като хирург?
За мен най-голямото задоволство не е единствено в резултатите от лекуването, а в метода, по който съумявам да накарам пациента да се усеща. Медицината от време на време е безсилна, само че в случай че успеем да предизвикаме усмивка и да вдъхнем вяра, това за мен е дребна, само че доста значима победа.
Как си почивате най-добре от работното всекидневие?
Почивка ли? Извън работа съм майка на 24-часова работна промяна без право на отмора!
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Опитвам се да извозвам време с околните ми, защото то така и така е много лимитирано. Обичам да пътувам с мъжа ми на отдалечени места, където мога да се потопя в нови култури и да избягам от напрежението на всекидневието. Тези моменти ми оказват помощ да се презаредя и да избегна професионалното прегаряне – така нареченият бърнаут.
Какво бихте желали да пожелаете на младите си сътрудници, които в този момент поемат по пътя на огромната хирургия?
На младите сътрудници бих желала да пожелая да запазят пристрастеността и любознанието си към хирургията, да не се отхвърлят пред компликациите. Всеки път, в който си помислят да се откажат, би трябвало да се подсещат за какво са почнали и да помнят, че всяка интервенция е късмет да трансформират нечий живот. Бъдете търпеливи със себе си, учете се непрестанно и не забравяйте, че зад всяка диагноза стои човек с очаквания и страхове. Професията е тежка, само че удовлетворението, когато върнем усмивката на човек, е нещо скъпо!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елица Енева приключва образованието си в Медицински университет - София. Веднага след дипломирането си през януари 2018 година става специализант по хирургия към Клиниката по хирургия на УМБАЛ " Софиямед " под управлението на доктор Сергей Сергеев.
Има многочислени участия в национални и интернационалните конгреси и образования. Членува в Българския лекарски съюз и Европейското сдружение по ендоскопска хирургия.
Д-р Енева, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис? Допринесоха ли с нещо фамилията и учебното заведение за този Ваш избор?
Избрах медицината като професионален път с помощта на фамилна другарка на родителите ми – доктор по правосъдна медицина. Тя разказваше за работата си с такава пристрастеност и увереност, че ме възпламени по тази специалност. Помня какъв брой мощно ме впечатли нейният взор към медицината – като нещо доста повече от просвета. Този първи подтик се трансформира в фантазия, а с времето и в цел, на която се отдадох напълно.
Коя бе повода да се насочите към хирургията?
Честно казано, не дадох късмет на никоя друга компетентност да ме заинтересува същински. От първия миг, в който влязох в операционната по време на първия ми летен стаж, усетих, че това е моето място. Видях, че медицината е композиция от научна точност, динамичност и опция за действително, очевидно влияние върху живота на пациентите. Това ме задържа и ме стимулира да се развъртвам точно в тази област. Още повече, че изгубих доста безценен за мен човек от рак и това прекарване ми даде още по-силна мотивация да оказвам помощ на други хора да не изпитват същата болежка и загуба.
Искам да направя всичко допустимо пациентите ми да имат шанса да запазят своите близки и да продължат да им се радват допустимо най-дълго време.
Кои са Вашите най-хубави учители в специалността – тези, които са съдействали най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Всеки човек, сътрудник, наставник и шеф, с който съм работила и комуникирала, ми е дал нещо скъпо. Не мога да изброя всички, тъй като пожертвам да пропусна някого, само че не мога да не загатна доктор Сергей Сергеев, който беше началник на моята специализация по хирургия – ослепителен хирург и човек с основно Ч. Също по този начин и доктор Миряна Сечанова, началник на Центъра за болести на млечните жлези, с която работим интензивно през последната година.
Въпреки това смятам, че най-хубавият преподавател в здравната специалност е самата процедура – пациентите, другите клинични обстановки, човешките истории, болката, насъбраният опит и от време на време разочарованията. Това са факторите, които най-силно способстват за професионалното и личностното израстване.
Разкажете за първите си стъпки в клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Софиямед “.
През 2015 година започнах работа в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Софиямед “ до момента в който към момента бях студентка по медицина. Динамиката на работата, колективът и атмосферата в клиниката ме впечатлиха мощно. Когато след завършването ми получих опция да специализирам тук, без съмнение я одобрих. Вече съвсем 10 години работя и се развъртвам професионално в тази среда, която ми дава голям брой провокации и благоприятни условия за рационализиране.
Водим този диалог на Международния ден за дейности във връзка с женското здраве. Как приемате тази идея като млад хирург, който търси своето професионално развиване тъкмо в област, която е обвързвана със здравето на дамата – мамологията?
Международният ден за дейности във връзка с женското здраве е значим мотив да се фокусираме върху смисъла на профилактиката, ранната диагностика и качественото лекуване. Като млад хирург и като част от , усещам огромна отговорност и ентусиазъм да способствам за подобряването на здравето на дамите. То изисква освен медицински познания и умения, само че и емпатия и схващане към прочувствените и обществени аспекти, които постоянно съпътстват болесттите на млечната жлеза. За мен тази идея е освен професионален път, само че и персонално предопределение, което ме стимулира да не преставам да се развъртвам и да оказвам помощ на пациентите си да водят по-здравословен и пълностоен живот.
Вече имате усещания от контакта си с дами от всички възрасти – каква пациентка е актуалната българска жена – уплашена и уплашена или смела и виновна?
В ежедневната си процедура срещам дами от всички възрасти и всяка от тях носи своята история, своите страхове и очаквания. Съвременната българска жена постоянно е подложена на стрес и терзания, само че в това време е извънредно смела и виновна. Тя се бори за своето здраве и за здравето на околните си, търси поддръжка и информация, с цел да взима най-хубавите решения. Вярвам, че с вярната грижа и внимание всяка жена може да преодолее страха и да продължи напред с убеденост.
Кое най-голямото задоволство, което Ви носи работата като хирург?
За мен най-голямото задоволство не е единствено в резултатите от лекуването, а в метода, по който съумявам да накарам пациента да се усеща. Медицината от време на време е безсилна, само че в случай че успеем да предизвикаме усмивка и да вдъхнем вяра, това за мен е дребна, само че доста значима победа.
Как си почивате най-добре от работното всекидневие?
Почивка ли? Извън работа съм майка на 24-часова работна промяна без право на отмора!
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Опитвам се да извозвам време с околните ми, защото то така и така е много лимитирано. Обичам да пътувам с мъжа ми на отдалечени места, където мога да се потопя в нови култури и да избягам от напрежението на всекидневието. Тези моменти ми оказват помощ да се презаредя и да избегна професионалното прегаряне – така нареченият бърнаут.
Какво бихте желали да пожелаете на младите си сътрудници, които в този момент поемат по пътя на огромната хирургия?
На младите сътрудници бих желала да пожелая да запазят пристрастеността и любознанието си към хирургията, да не се отхвърлят пред компликациите. Всеки път, в който си помислят да се откажат, би трябвало да се подсещат за какво са почнали и да помнят, че всяка интервенция е късмет да трансформират нечий живот. Бъдете търпеливи със себе си, учете се непрестанно и не забравяйте, че зад всяка диагноза стои човек с очаквания и страхове. Професията е тежка, само че удовлетворението, когато върнем усмивката на човек, е нещо скъпо!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ